* * *

Мома и овчар - крилат змей

Белила ми Драгана,
тънки платна ленени,
ленени и копринени,
копринени дарове.
Хем ги бели, хем плаче,
хем ги буха, хем кълне.
Дружчици я питаха:
- Драгано льо, Гано льо,
хем Димова и Генова,
защо белиш, хем плачеш,
хем ги бухаш, хем кълнеш?
Драгана дружки думаше:
- Дружчици верни, сговорни,
кат ме питате, да кажа,
да кажа, да ви не лъжа -
кога либе либите,
на майка си казвайте,
на баща си обаждайте.
Като мене горката,
аз залюбих млад овчар,
то не било млад овчар,
ми най било млад змейко.
Змейко става, отодя,
мене млада заводя.
"Постой, змейко льо, почакай,
дарите си забравих..."
"Я връй, я връй, Драгано,
змейница дар не дарява!"
"Постой, змейко льо, почакай,
чехлите си забравих..."
"Я връй, я връй, Драгано,
змейница чехли не носи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012