|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
що ноще правиш, та денем дремеш?
Кой овчар любиш, кой чобан мамиш?
- Ой, мамо, мамо, ти мащеха ли си,
ти мащеха ли си, та ме изпитваш?
И кога ме питаш, аз ще ти кажа.
Ти ела, мамо, събота вечер,
събота вечер, срещу неделя -
срещу неделя - по злото време.
Постой, послушай, отвън на джама.
Каквото видиш, да не продумваш,
каквото чуеш, да се не обадиш!
И кога ми било вечерта късно,
майка й на джама отишла.
Тодора седи, седи и преде,
и в скута държи сребърен сахан,
а в сахана - черни стафиди.
А край Тодора - змейка-усойка.
Веднъж Тодора хапне черни стафиди,
дваж Тодора даде на змейка-усойка.
Горски извор, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|