* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Мъри, Тодорке, мари,
син гявур, къзъм,
нощя неспиш ли, мари,
та денем дремеш?
- Ой, мамо, мамо, мари,
мащеха ли си,
та ме не вярваш?
Ко ме не вярваш,
ти яла ноще,
ноще по нощум,
по злото време,
та ме погледни
през прозорците -
огънят тлее,
Тодорка пее
и във скута хи
сахан сребърен,
и във сахана
църни стафиди,
и във стафиди
змийка усовна.
Тя еннъж хапне,
мене дваж даде.
Яко погледнеш,
да не продумаш,
че ко продумаш,
жа ме укльоса
лютата змийка
на бяла шийка!
Нихната майка,
га погледнала,
тя се уплаши
и се извика:
- Чувай се, чувай,
вакла Тодорке,
жа те укльоса
лютата змийка
на бяла шийка!
Тя се извика:
- Ой, майко, майко,
я нал ти казах
да не продумаш!
Паднала й, холам,
гюзел Тодорка,
падна, та умря, холан,
гюзел Тодорка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012