|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
- Мари, Тодоро, мари, вакла Тодоро,
де ноще ходиш, пък денем дремеш,
кой овчар любиш, та се не видиш?
- Мари, мале, стара мале, мащеха ли си,
мащеха ли си, мале, та ми не вярваш?!
Я излез, мале, сред нощ-полунощ,
да видиш, стара мале, чудо голямо -
на скут ми лежи, мале, сребърен сахан,
в сахана, стара мале, черни стафиди,
до сахана, стара мале, змия усойка,
тя веднъж хапне, мале, мене дваж кани:
"Вземи си, вземи, мари, Тодорке,
ако не вземеш, ще те ухапя,
ще те ухапя и ще умреш!..."
Долно Ябълково, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|