* * *

Мома - ясно слънце

У Недини слънце грее,
то не било ясно слънце,
най ми била сама Неда,
с очи черни еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисеркови,
с тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми,
да играят на тревица,
да си берат жълто цвете,
да се греят на слънцето,
а Неда им тихо дума:
- Ей ви вази, малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прогоряло,
дорде не е подухала
върла зима в чужда къща.
Порасла е тънка върба
в Недини равни двори;
то не било тънка върба,
най е била сама Неда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011