* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Стоян отдолу идеше,
право при врачка отиде
и на врачката думаше:
- Мари, врачке, врачувай ме!
Ще ли ми умре булчето,
булчето, хубавелчето?
Щом хвърли врачка книгите,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, младо юначе,
нейната болка от севда,
нейната болка цяр няма...
Стоян си нищо не рече,
право си във тях отиде.
Станка Стояне думаше:
- Бе, какво каза врачката?
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, пръвно пръвнино,
Станке ле, пръвно венчило,
твоята болка от севда,
ах, пуста севда, цяр няма!
Станка Стояне думаше:
- Ти стани, Стояне, ти стани,
ти стани, доктор доведи,
да ми болката познае.
Че стана Стоян, Стояне,
че ми доктора доведе.
Щом доктор Станка прегледа,
доктор Стояне думаше:
- Стояне, младо юначе,
нейната болка от севда,
ах, пуста севда, цяр няма!
Щом зачу Станка тез думи,
на Бога душа предаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010