* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Чудно ми чудо станало,
горе ли, долу в Златица.
Остана ми млада вдовица
с едно дете Марийка.
Расна Марийка, порасна,
шеснайсе години навърши,
решиха да я оженят
В неделя годеж правиха,
в понеделник на расотка излязоха.
Марийка я люта глава заболя,
по-люта треска затресе.
И тя се назад повърна
и на майка си продума;
- Мор, мила мамо, рождена,
люта ме глава заболя
и по-люта треска затресе.
Я да идеш, мамо, да идеш,
доктори да повикаш,
доктори, още фелдшери,
дано ми на болест познаят,
познаят, мамо, помогнат!
Доде си Марийка издума
доктори в порти влизаха.
Те си Марийка прегледаха
и по латински говорят,
че таз мома няма да оздравее,
нейната болест безцерна,
безцерна болест менингит,
докато шест часа удари,
тя ще се от душа раздели.
Нали е Марийка учена
и си латински разбирала,
тя на майка си продумала;
- Я, иди, мамо, часовника да нагласиш,
по-полека, мамо, да бие,
дано ми живота продължи -
додето се завърне Алекса,
Алекса моя годеник,
роклята, мамо, да ми донесе,
роклята за венчаване,
а сега, мамо, ще е за опяване.
Доде си Марийка издума
и Богу душа предаде,
майка нещастна остави,
за свойто чедо да жали,
сгодено, па не венчано.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010