* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Катинче болно лежеше,
баща му доктор доважда.
Ка я прегледа докторо
и си по френски говори,
че това е момиче заразено
и че да младо да умре.
Катинче френски разбира
и си на майка говори:
- Я че си, мале, загинем,
че сбереш, мале, момци,
момци, мале, и моми.
Момчета ковчег да коват,
моми венци да вият.
Чичини моми че окнеш
и они, мале, да пеят,
а наште моми да плачат.
Катинка е млада умрела,
макя го всичко свършила.
Събрала момци и моми,
момците ковчег ковали,
момите венци виели.
Чичини моми пеяли,
а нийни моми викали.
И макя ю е викала,
та се дочуло до Бога.
Господ на ангел думаше:
- Слезни си доле на земня,
та виж каков е тоз писок,
дали е гладна година,
или е църна мория?
Ангел на Господ говори:
- Нито е църна мория,
нито са гладни години -
едно момиче умрело.
Господ на ангел говори:
- Върни му душа по-назад.
А ангел дума, продума:
- Тело е с тамян кадено,
не мога душа да върнем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010