* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Разболяла се момата,
момата на търговеца,
ден болна лежи, ден здрава,
а сега започна всеки ден,
всеки ден, всяка неделя.
Баща й писмо пишеше
до софийските лекари,
до цариградски фершули.
Дойдоха трима доктора.
Първи й седна до глава,
втори й седна до нодзе,
трети й седна до сърце,
та й сърце слушаше
и си по френски думаше:
- Тази е мома заразена
от лоша болест, офтика.
За нея няма веч живот,
за нея зее гроб студен.
Момата била учена
и по френски знаяла,
и е на майка думала:
- Мале ле, стара мале ле,
ка умра ази, загина,
не плачи, мале, не тъжи,
събери, мале, събери,
моите, мале, другарки,
моите, мале, дружина.
Другарки песни да пеят,
дружина свирка да свирят
и мене, мале, изпратят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010