* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Спаска е болна легнала
от тая болест безцерна,
от тая туберкулоза.
Спаскини мили роднини,
къде ходиле, питале,
на Спаска лек да намерят.
Къде ходиле, питале,
нигде си лек не найдоха,
нигде си лек не откриха.
Спаска баща си говори:
- Тате ле, мили тате ле,
я ме закарай, тате ле,
в София града голяма,
в Александрови болници.
Там ще ме, тате, изцерят,
там ще ми лякове намерят.
Кога си Спаска отиде,
тамо си Спаска завари
дор три ми стари лекаря.
Първи й ръце държеше,
втори й ръце връзваше,
трети й сърце слушаше
и по латински думаше:
- За тая мома лек нема,
лек ще й бъде земица,
земица, черна гробница...
Спаска латински разбира
и на баща си написва:
"Яла ме, тате, прибери,
за мене лек не найдоха,
за мене лек не откриха -
лек ще ми бъде земица,
земица, черна гробница."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010