* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Какъв е спомен станало
за чорбаджийска дъщеря, (2)
ден болна лежи, ден - здрава.
А като легна всеки ден,
нито умира, нито става...
Баща й доктори довежда -
Плевенски, още софийски,
никой й болка не позна.
Най-после той си отиде
на Светогорски манастир,
доведе трима доктори -
първия й стои над глава,
втория й ръце държеше,
третия слуша на сърце,
па си по френски оратят:
- Нейната болест от любов,
за нея вече няма цяр,
цяр ще й бъде гробница...
Момата била учена,
тя си френски разбрала
и на майка си думала:
- Я ми дай, мамо, премяна,
хубаво да се пременя!
Па викни, та ме оплачи,
оплачи, да те послушам,
че аз ще, мамо, да умра...
Доде това продумаха,
тя се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010