* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Какъв ми спомен станало
у това ми село Крушево,
със Въла Симеонова,
Въла - осемнайсегодишна.
Зле лежи Въла, зле боли,
Вълина стара майчице
Тя си на Въла думаше:
- Я стани мама, я стани,
в градинка да улезеш,
смесна китка набери
и на чело забоди,
и грабни менци на рамо,
студена вода донеси.
Въла мама си думаше:
- Не мога, мамо, да стана,
Моли са мамо, на татка,
татко ми да ма закара
на Долен Дъбник - селото,
там има главни доктори,
дано ми болест познаят.
Че я баща й закара
На Долен Дъбник - селото.
Дохтори Въла прегледват:
първи й глава държеше,
втори й тяло крепеше,
трети по немски говори.
Нали е Въла учена,
тя си по немски разбира,
като си у тях отишли
Въла мами си думаше:
- Аз няма мамо, да стана,
мойта е болест безцярна,
мойта е болест от любов,
дет ма на Иванча не даде.
А кога умра, майно ле,
на гроба ми ти не идвай,
гроба ми да не узнаеш,
по двари, мамо, да пипаш,
за мене, мамо, да питаш,
пък да ма, мамо, не виждаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010