* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Прочу се Тодор, прочу се,
че знае много да пее,
повече знае да чете.
Та си у църкви отиде,
та си камбана удари
и си църквата отвори,
та чете Тодор, та пее.
А Тодору се казува,
че ще си Тодор погине,
погине, та па загине
от своя майкя рождена.
Па си църквата затвори,
та па си дома отишел,
охилен, та па оскърбен.
А майкя си го попита:
- Сине Тодоре, Тодоре,
Тодоре, младо граматиче,
та що си толку охилен,
охилен, та па оскърбен -
дали си пари довършил,
или ти коня запрело?
Тодор на майкя говори:
- Мале ле, стара, рождена,
нито съм пари дотраял,
нито ми коня запрело,
на ми се, мале, казува,
че ще си язе погина,
погина, мале, загина
от своя майкя рождена!
Майкя Тодору говори:
- Сине Тодоре, Тодоре,
я стегни коня дория
и вземи тежко имане,
знаено и незнаено,
та си отиди, отиди
в далечна земня незнайна,
ега се това забрави...
Та ходи младо търговче
по Будин града незнайна;
секакви сюрии си набра,
девет сюрии с овнове
и десетата половин -
се каравлашки коньове.
Па си сюрии изпрати
и по них тръгна млад Тодор.
Като вървеше в друмове,
а коня си му говори:
- Тодоре, млад чорбаджийо,
като вървехме в друмове,
силна ме дремка налегна,
та лоши съни сънувах -
че си в Койлово ойдохме,
та сяка къща по звезда,
а на твоята сам месец.
И още си сънувах -
до два се орла виеха,
и двата беха без глави,
та айде да се върнеме!...
А Тодор си му говори:
- Та ка кю да се повърна,
та като съм си изпратил
девет сюрии по-напред?!
Та си отиде, отиде,
отиде в града Койлово,
у тия тъмни сокаци.
Та си мина през двори,
сред двори жена стоеше,
та па си Тодор говори:
- Стрино ле, незнайнице ле,
има ли конак за мене?
А она си му говори:
- Я имам стара свекърва,
свекърва да си попитам...
Та си е очел на конак,
тежко имане разпаса,
та си го тури под сглаве...
Проклета да е майкя му,
че на имане завидя,
та па се чуди майкя му,
как ще да го погуби...
Па взела брадва голема,
руса му глава отсече,
та имане да му уземе.
Па взели да го изхвърлят,
та си го хвана за ръка,
на ръка пръстен меновник,
що се с Петкана менили...
Ка го видела Петкана,
та па се гласом провикна:
- Проклета да си, мале ле,
нали е, мале, млад Тодор!?
А свекърва й говори:
- Я мълчи, снахо, не плачи,
я кю те тебе ожени -
нали имане остави!...
Па са си взели млад Тодор,
та го занели, занели
у тая слама десетска,
та закопали млад Тодор.
Ка му стигнали сюрии
и каравлашки коньове,
а ним се е казало,
че си е Тодор закопан
у тая слама десетска.
Та са си слама разрили,
та извадиха млад Тодор,
па му отидоха у дома,
па на майкя му говорят:
- Като загуби млад Тодор,
ний с него бехме ортаци,
камо му тежко имане?
Та им узеха имане,
знаено и незнаено,
броено и неброено...
А тий си сама остала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010