|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Вчера се Стоян ожени,
утре се свади с мама си:
- Айде ме, мамо, отдели
от пуста дялба бащина!
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
от кого да те отделя,
като си един на мама -
за син и за дъщеря?
Стоян си нищо не рекъл,
най си е навън излягъл,
насред си двори поседнал,
на съморян камък поседнал,
сладък си съня захъркал,
на сън му се присторило,
че от Бога книга паднало
на Стояново коляно.
Стоян си прочел книгата,
на книга се намирало -
че мама му ще го заколи
с негово остро ножченце,
у боклуци ще го зарови...
Кога се от сън събудил -
истина било паднало,
Стоян кат' книга прочете,
също му се намирало -
мама му ще го заколи, (2)
с негово остро ножченце,
у боклуци ще го зарови...
Че улезе Стоян у къщи
и си на Гунка думаше::
- Че дали тука да седя
или далеко да бягам?
- Стояне, либе Стояне,
далеко, либе, избягай,
мама ми да н' те заколи!
Стоян далеко избяга,
ходил ми малко, не много,
ходил ми девет години,
спечелил девет хиляди
и деветстин вакли овнета,
тогиз се назад повърнал.
Като във село отиде,
Гунки на врати повика,
Гунка сред двори седеше,
сиви си крави доеше,
червени телета лъчеше,
лъчеше, опустосваше:
- Пусти остали, крави и телета,
тринки ви Стоян остави -
триста ще да ви завари!
Додето Гунка издума,
Стоян на вратня повика:
- Гунке ле, млада хаджийко,
има ли конак за мене,
и деветстин вакли овнета?
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам -
стая ли каил или не!
- Пусни го, Гунке, пусни го,
и наши Стоян тъй ходи,
тъй ходи и за конак пита.
Стоян си у двори улезе,
запря си вакли овнета
и си у къщи улезе.
Седнали и вечеряли,
Стоян на Гунка обадил,
че е нейния стопанин,
пък на майка си не обадил...
Легнали да си нощуват;
като са с Гунка заспали,
мама му го е заклала
с негово остро ножченце, (2)
и го у боклуци зарови.
Тогиз си Гунка повика
парите двете да вземат,
да вземат, да ги укрият.
Гунка свекърви думаше:
- Що стори, мамо, туй чудо,
то нали беше наш Стоян!
Той се на мене обади,
пък ази не ти обадих!...
Вишовград, Павликенско (СбНУ 38/1930, № 190 - "Майка убива
сина си"); съморян камък - според записвача значението не е ясно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|