* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше,
на мрамор камък поседна,
бяла си книга зачете
и жално милно заплака.
От де го видя майка му,
мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо четеш книга и плачеш,
що е във книга писано?
Стоян на мама думаше:
- В книгата пише, говори,
че ще ме, мамо, убиеш,
главата ще ми отрежеш,
у боклука ще я заровиш.
Мама Стоене пак дума:
- Стой, мълчи, синко, не думай,
как ще кайдиса майка ти
главата да ти отреже,
у боклука да я зарови,
като си един на мама,
на мама, един на татко?!
Че расна Стоян, порасна,
че стана за оженване,
ах, че се Стоян ожени,
че взема булка хубава,
хубава булка Петранка.
Минаха месец, мина два,
минаха до две години,
започна Стоян да иска
майка му да го отдели.
Той на мама думаше:
- Хайде ме, мамо, отдели,
от майчина, от покъщнина,
от бащино тежко имане,
от бащини черни угари.
Мама на Стоян думаше:
- Стоене, синко Стоене,
от кого да те отделя?
Дали от братя възрастни,
или от сестри по-малки,
като си един на мама,
на мама, един на татко?
Ах, че се Стоян разсърди,
че си далеко забягна,
долу в долната Добруджа,
че седя Стоян в Добруджа,
цели ми девет години.
Добра си кяра имаше,
много си пари спечели.
На десетата година
много му вече дожаля
за неговото булче хубаво,
за Петранка, булка хубава.
Прикупи сиви говеда,
прикупи вакли говедари,
че тръгна за село да иде.
Кат стигнали бащини росни ливади,
Стоян говедари думаше:
- Я си говеда поспрете,
у ливади да си попасат,
пък аз напред ще отида,
кошари да им наглася.
Като си на порти отиде,
Петранка, булка хубава,
сиви говеда доеше
и люто, върло кълнеше:
- Пусти останали тез крави,
три ги Стоян остави,
пък триста ще ги завари!
Стоян на порти похлопа,
Петранка, булка хубава,
тя си на порти излезе.
Стоян Петранка думаше:
- Има ли конак за мене,
таз нощ да пренощувам?
Петранка, булка хубава,
тя на Стояна думаше,
но нали не го е познала:
- Аз имам стара свекърва,
да отида да я попитам,
става ли каил да бъде.
Тя свекърва си питала
и тя Петранка казала:
- Викай го, булка, да дойде,
и наш Стоян тъй ходи,
тъй за конак да пита.
Петранка, булка хубава,
тя си Стоян прибрала.
Като Стоян вкъщи влезе,
на който стол си сядаше -
пак на него Стоян седнал;
на който дирек пушка закачаше -
пак на нега я закачил,
дано да го познаят,
ама те не го познали...
Седнали, че вечеряли,
Стоян Петранка думаше:
- Давам ти шепа жълтици,
при тебе, булка, да пренощувам!
Петранка дума Стоене,
ама не го е познала:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
става ли каил да бъде.
Като майка си питала
и тя й казала:
- Пусни го, булка, да преспи
и наш Стоян тъй дава,
тъй дава шепа жълтици,
при млади булки да преспи.
Като си легнали двамата
най-напред са се разбрали,
че той е нейното първо либе,
нейният Стоян.
През нощта рано станала
Стояновата майчица.
Тя му главата отрязала
и у боклука заровила.
Като се Петранка събуди,
какво Петранка да види -
цялата плува във кърви.
Викнала жално да плаче
и на майка си казала:
- Мари, мамо, мила мале,
защо Стояна ти закла,
той е мойто първо либе,
той е наш Стоян!
Пък мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
за тебе мъже колко щеш,
за мене сина вече няма!
Каквото от Бога писано -
не може да не се извърши...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010