* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Е, задлъжнял ми е Караджа,
задлъжнял мало ни много -
хиляда и пет стотини;
хиляда има, даде ги,
петстотин няма да даде.
Забягнал ми й Караджа
в чуждо село чуждолия,
дето го хора ни знаят,
ни знаят, нито познават.
Походил мало, ни много,
походил девет години,
спечелил девет стотини,
девет стотини грошови
и девет стари овньове,
че ги Караджа покарал.
Вървял ми й мало, ни много -
три дни ми и три вечера,
че ги до село докарал,
сред село, среди мегданю,
младо му булче път чака.
Караджа булче думаше:
- Булче ле, млада невесто,
имаш ли конак за юнак,
да дойде, да пренощува?
Булче юнаком думаше:
- Постой, юнако, почакай,
аз имам стара свекърва,
жа ида да я попитам,
бива ли, ели не бива...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010