* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Кунка си крави доеше,
хем ги доеше и кълнеше:
- Вие, крави, пусти остали,
трички ви Стоян остави,
триста ще ви завари!
Откакто е Стоян заминал,
я жив е Стоян, я не...
Дорде си Кунка издума,
отвън се порта похлопа,
пътниче хлопа на порти,
пътниче Кунка думаше:
- Защо ти е було съдрано,
на девет места кърпено?
Кунка пътниче думаше:
- Пътниче, и ти още, друмниче,
ти Стоянова прилика,
ти на Стояна приличаш,
негова поглед поглеждаш,
неговите думи хортуваш.
Откакто е Стоян заминал,
цели ми девет години,
я жив Стоян, я не.
Пътниче Кунке думаше:
- Има ли конак за юнак
и дребен ечемик за конче,
таз вечер у вас да дойда,
да дойда да пренощувам?
Кунка пътниче думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010