* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Марийооо! Заженил ми се й млад Тодор,
млад Тодор, младо юначе,
от далек си булка жа зема,
Марийооо, хубава булка Петкана.
Ален се й байрак вдигваше,
булка му от коля слязваше.
Марийооо! Тодор си майки думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
чуло се й, мамо, чуло се й,
у горицата зелена,
врачка, мамо, и гледачка,
знаяла, ем познавала,
кой от какво ще да умре,
кой каква смърт ще да има!
Аз же ида, мамо, же отида,
да си врачувам, гледувам,
каква ще смърт аз да имам,
от какво же аз да умра.
Тодорчовата майчица,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, мама, Тодорчо,
гледачка да би знаяла,
не би у горица седяла,
гората пребродявала...
Тодор майка си не слуша,
че тръгна Тодор, че отиде,
че остави булка под було.
Как го й гледачка съзряла,
ем на Тодорчо думаше:
- Тодоре, младо юначе,
от своя майка смърт имаш,
от своя майка ножове!
И ако да забегнеш, Тодоре,
от ножове жа се отървеш.
Че тръгна Тодор да бяга,
че бяга Тодор, че измина,
тъкмо ми девет години,
девет си села измина.
Че избра Тодор, че събра,
говедаре Тодор, говеда,
говеда сиви суреци,
говедаре, Тодор другаре.
Малко ми нещо станало,
тъкмо ми девет години,
че ми се Тодор разболя.
Тодорчовите покривки
бе дебелата сланица,
Тодорчовите постелки
бе зелената тревица,
Тодорчовите възланци -
белите фелъм камъне.
Че му се й на Тодор додяло,
додяло, ем довидяло,
ем на говедаря думаше:
- Говедаре, холам другаре,
я си говеда подберете,
да тръгнем от село на село,
у мойто село да стигнем.
Че са го говедаре слушали,
сиви си сюреце подбрали,
тръгнали от село на село,
у Тодорчовото село стигнали.
Като у село стигнали,
и той си на кладенец отишъл,
там си булката намерил,
Петкана булка под було
с девет кърпи на очите.
Той си булката попита:
- Булчо льо, булчо млада,
защо си толкоз забулена?
Петкана дума Тодорчу:
- Аз имах юначе кат тебе,
че тръгна у гора зелена,
че ме остави под було.
Тодорчо дума Петкани:
- Имаш ли, булче, място за мене,
тоз вечер у вас да преспя?
Петкана дума Тодорчу:
- Юначе, младо и незнайно,
аз имам стара свекърва,
да си свекърва попитам,
тогиз аз же ти обадя.
- Аз давам, булчо, наддавам,
тоз вечер у вас да преспя.
- Аз жа си свекърва попитам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010