* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
а що рано раниш в неделя,
черква метеш и свириш,
книжка разчиташ и плачеш?
Стоян майци думаше:
- Ка да си, мамо, не плача,
като съм на книже писал,
че ще ме, мамо, заколиш
с мои влашки ножове?...
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я да си далек забегнеш,
дано се писмо разпише,
разпише, синко, размине.
Стоян майка си послуша,
рано е станал в понеделник,
та си е далек забягнал,
няма го девет години,
спечели девет хиляди,
накупи сиви говеда,
па си Стоян закара
на бащини си дворове.
Петкана на двора стоеше,
Стоян Петкана думаше:
- Булка Петкано, Петкано,
има ли де да нощувам
с тези сиви говеда?
Петкана дума пътниче:
- Чакай си мама попитам.
Па я Петкана попита,
майчица дума Петкана:
- Нека си доде пътниче,
че и наш Стоян тъй ходи.
Петкана порти отвори,
накара сиви говеда
и си във къщи влезли,
седнали, та вечеряли.
Пътниче дума Петкана:
- Булка Петкано, Петкано,
па давам азе хилядо,
нощеска двама да спиме!
Петкана дума пътниче:
- Чакай си мама попитам.
Па я Петкана попита:
- Мале ма, старо майчице,
пътниче дава хилядо,
нощеска двама да спиме.
И майка й думала:
- Вземи, Петкано, парите,
това е тежък търговец.
Па си Петкана постлала
и си двоица легнале.
Стоян Петкану думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
знаеш ли, либе, помниш ли,
кога си книжка четохме,
това съм ази - млад Стоян.
Петкана дума Стояну:
- Айде на мама да кажем!
Стоян Петкану думаше:
- Зарана ще й кажем,
че сега е късно станало,
кат стаят девет години,
не ме е мама виждала,
тя ще си викне, заплаче.
И си двоица заспале.
И майка му станала,
та си Стояна заклала
с негови влашки ножове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010