Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми рани млад Тодор
в хубава света неделя
черкови да си помете,
книгите да си прочете.
Черкови мете и пее,
книгите чете и плаче.
Мама Тодора питаше:
- Ти метеш, синко, и пееш,
а четеш, синко, и плачеш,
какво е в книги писано,
та четеш, синко, и плачеш?
Тодор си мамо думаше:
- В книги е, мамо, писано -
майка ми ще ме заколи
със мойте остри ножове.
Черковно писмо не лъже,
това ще, мамо, да стане,
ази ще, мамо, забягна
от българска земя във влашка,
ще седя девет години,
дано се писмо разпише,
па тогаз ще се завърна.
Седял е девет години,
че там ми Тодор спечели
две торби жълти жълтици,
па ми се Тодор завърна.
Като си в къщи отиде,
майка му не го познала,
Тодор я от врата попита:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли място у вази
да дойда, да пренощувам?
- Ти ела и пренощувай,
и аз имам син като теб,
той във Влашко избяга
и той ходи като теб,
и той пита като теб.
Кат влезе Тодор да ляга,
бабата забелязва,
че той си сложил под глава
две торби жълти жълтици,
под възглаве си оставил
и острите си ножове.
Човешко око лакомо,
тя като видя парите,
чакала пътник за заспи,
нали не го е познала,
взела му остри ножове
и му главата отрязва,
за да му вземе парите.
Клета му глава скачаше,
тръпен му език думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
какво бе в книги писано?
Каквото пише - тъй стана,
черковно писмо не лъже!

 


Троян (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010