* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й
един ми милен Стояна.
Храни го мама, гледа го,
гледа го, отгледала го.
Че раснал Стоян, пораснал,
станал на двайсе години,
че го майка му ожени
за Гунка, мома хубава.
Днеска го мама ожени,
утре се скара с майка си:
- Мани мо, да ме отделиш
от къща и от покъщнина,
от нивя и от ливади,
от бащини чести кории,
от бащини тъмни бахчи!
Мама на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
от кого да те отделя,
дали от сестра по-стара,
или от братец по-малък,
като си един на мама,
ти за син, ти за дъщеря?
Отделила те е майка ти
за зелената морава,
за студените канари.
Стоян му много домъчня,
бързо навънка излезе,
на един камък поседнал,
от Бога книга паднало
у Стояново коляно.
Стоян си книга четеше
и сълзи рони до земя.
Мама си Стоян питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що четеш книга и плачеш?
- В книгата пише, мани мо,
мани мо, ще ме заколиш!
- Как ще те, синко, заколя,
като си един на мама,
ти за син, ти за дъщеря?!
Че станал Стоян, забягнал,
булка под було оставил.
Че ходил девет години,
дано майка му забрави.
На десетата година
той решил да се завърне.
Купил си конче хранено,
купил си феса алена,
купил си сабя френгия
и се на конче покачил,
право си у тях отива.
Като на порти застава,
Ганка си крави доеше,
как ги доеше, къльнеше:
- Пусти да останат тез крави,
Стоян ви трички остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян на порти повика:
- Мо, булке, булка хубава,
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня,
таз вечер у вас да дода,
да дода да пренощувам?
Ганка пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва,
ако каже мама, ще додеш,
ще додеш да пренощуваш.
Угуди булка, пита я:
- Мани мо, стара свекърво,
пътниче пита на порти -
има ли конак за юнак
и топъл яхър за коня,
тоз вечер у нас да дойде,
да дойде, да пренощува?
Свекърва на Гунка думаше:
- Мо, иди, Гунке, кажи му -
да дойде, да пренощува.
Пътниче, кално друмниче,
той има пари безкрайно,
пътниче ще си приспиме,
главата ще му отрежем,
парите ще му вземеме.
Отиде Гунка, каза му.
Стоян у двори кат влезе,
дето си конче връзваше,
пак там го Стоян завръза,
дето си пушка закача,
пак там я Стоян закачи.
Седнали, вечеряли са.
Стана Гунка да постила,
Стоян подир й отива
и си на Гунка думаше:
- Постилай, Гунке, настилай,
колкото двама да легнем!
Гунка пътниче думаше:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам,
ако каже мама, ще легна.
Отиде Гунка, пита я:
- Мани мо, стара свекърво,
пътниче каза: "Постилай,
постилай, Гунке, настилай,
колкото двама да легнем!"
- Мо, иди Гунке, нощувай,
вратата да не заключваш,
дълбоко да не заспиваш.
Пътниче ще си приспиме,
главата ще му отрежем,
парите да му земиме
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010