* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Какъв е помен станало
долу ми в Стара Добруджа,
в селото, във Руска слава,
във Тулчанска околия!
Тоз дядо Иван Руснака,
той има един син Георги,
един на баща и майка.
Раснал ми Георги, пораснал,
станал на девет години.
Георгевите баща и майка,
те бяха хора сиромашки,
затова Георги решава
със много други другари,
от тяхното село познати,
в пуста Америка да идат.
Като в Америка пристигат,
там се е Георги прославил
във обущарска фабрика,
обуща Георги да прави,
занаят да си научи.
Малко е, много слугувал,
около ми три години,
занаята добре изучи.
Нали бе Георги послушен,
фабрикантите го харесали
и го директор направят.
Много е пари спечелил
и добър имот направил.
Нали му Георги домъчня
за стари баща и майка,
че ги е в къщи оставил
самички двама, горките,
намисли Георги да иде,
майка и баща да види,
да ги в Америка заведе.
Но преди Георги да тръгне,
майка му хабер получава,
че Георги е много изпаднал
и иска да се завърне.
Георгева стара майчица,
на ней й много домъчня,
където ходи, все мисли -
откъде пари да вземе,
на Георги да ги изпратят.
Не мина много, ни малко,
ето и Георги пристига
със парахода в Кюстенджа,
от там с каруца отива
до тяхно село голямо.
Туй беше в света неделя.
Кога си Георги пристигна,
преди в дома да си иде,
той се на кръчма отбива,
там са го Георги срещнали
негови стари другари,
седнали да се почерпят.
Така са и приказвали,
дорде си ламби запалят,
тогаз си Георги отива.
Кога си у тях пристига
и на портите похлопва,
баща му порти отваря,
Георги баща си продума:
- Ази съм, дядо, отдалеч,
таз вечер тука замръкнах,
може ли аз да остана
у вази да си нощувам?
Георгевия баща продума:
- Нямаме място у дома,
но ще ти ази отстъпя,
на мойто легло да легнеш.
Те са го в къщи приели,
но не са Георги познали,
Георги майка си попита:
- Има ли нещо вечеря,
да седнем, да си похапнем?
- За ядене нищо нямаме...
Георги портофел изважда,
портфела пълен с помашки.
А че ми Георги изважда
една ми бяла банкнота,
сто лева пари румънски,
и на баща си подаде,
да иде долу в кръчмата,
да купи ядене и пиене,
да хапнат и да посръбнат
и да се поразвеселят,
тогаз ще им Георги разправи
как е той пари спечелил.
Нали е парата душманин,
тя си човека привлича,
както и Георгевата майчица!
Като си парите видяла,
лоша си мисъл намисли.
Като баща му замина,
на дюкян да си отива,
тя подир него излиза
и на баща му продумва:
- Видя ли, дядо, късмета?
Сега е тъкмо момента,
аз ще гостенина убия,
да му парите вземеме,
на Георги да му помогнем!
Майка се назад завръща,
Георги бил много уморен,
полегнал Георги, задрямал.
Майка му навън излиза,
че си брадвата вземала,
та го в главата ударва.
Втори път като замахва
и му главата разцепва,
че му парите вземала.
Георгеви всички другари,
те си баща му посрещат,
здрависват и му разправят,
че син му Георги пристигнал.
А Георгевия бащица,
той се е много зарадвал,
купува всичко за вкъщи,
бързо се назад повръща
със много други момчета.
Като у двора привлезли,
Георгевата майка излязла
и на баща му продума,
че си гостенина убила.
Баща му вкъщи отива,
сина си Георги прегръща
и го на лудост превръща.
Из двори почва да бяга
и да си дрехите къса.
Майка му като узнала,
че е сина си убила,
почва да бяга из махалата
и да си скубе косата,
но я комшии залавят
и я на властта предават.
А клетия старец, баща му,
във лудницата изпращат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010