* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Остана Тодор сираче,
сираче на годиначе,
със стара майка, без баща.
Голямо момче станало,
на осемнайсе години.
Взе по седенки да ходи.
Залюби Тодор, замами,
в селото най-баш момата,
Петрана, мома хубава.
В петък го мама оглави,
в събота кума калеса,
в неделя булче доведе.
Ага в понеделник сутринта,
булче на подлив тръгнува,
отде се били издушли,
Тодорчум бащуви борчлие.
Тия Тодорча думаха:
- Харно се главиш, Тодорчо,
харно се главиш и жениш,
ала ти на ум не дохода,
бащуви си борчове да платиш?!
Тодорчо се засрами от кум,
от кум, по-стар калтата,
остави булче под було,
та ми Тодорчо забегна,
надолу, надолу в Добруджа.
Мало е, много постоял,
до девет цели години.
Мало, много спечелил -
мешин дисаги жълто алтънче,
петстотин сиви говеда,
хиляда вакли овнове.
Тодорчо дума овчарче:
- Овчарче, още говедарче,
хайде, холън, да идем
на бащино село голямо.
Станали са, тръгнали.
Закарали сиви говеда
и още вакли овнове,
и големи бели кучета.
Ага край село стигнали,
Тодорчо дума овчарче:
- Овчаре, мой говедаре,
видиш ли тия черни угари,
това са от баща ми останали.
Таз вечер тук да прилежите,
пък аз в село да ида,
в село конак да найда.
Ага в село отиде,
при едно студено геранче,
едно булче вода точеше.
Тодорчо булче думаше:
- Добър ден, булче незнайно,
що ти е було скъсано,
скъсано, незакърпено?
- А бре, търговче незнайно,
стават девет години,
откак е Тодорчо забегнал,
забегнал, не се е върнал.
Мене под було остави...
- Ти, мари, булче незнайно,
нямате ли място за мене
и мишин дисаги жълти алтъни?
- А бре, търговче незнайно,
аз имам стара свекърва,
да отида да я попитам.
- Ти, мари, стара свекърво,
пътник за конак попита
и за мешин дисаги жълти алтъни.
Как мяза син ти Тодорча...
- Ти кого стигнеш и срещнеш,
все мязат син ми Тодорча,
ами иди го повикай,
парите да му вземем.
Ага го булче повика,
седнали вечер да вечерят.
Търговче свекърва попита:
- Нямате ли вино да пием?
- Имаме, как да нямаме,
деветгодишен пелин,
от Тодорчова сватба останал.
Булче за вино отиде,
пък Тодорчо я застъпил,
дано се булче досети.
Нали са хора незнайни,
не можели да се познаят.
Ага са, холан, легнали,
легнали, сладко заспали,
свекърва дума на булке:
- Булньо льо, мила, хем драга,
донеси, булньо, балтия,
търговче да кайдисаме,
парите да му вземем.
Решили и го сторили.
Ага рано сутринта,
Тодорчовите овчари,
тия Тодорча търсеха,
тогаз се майка досети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010