* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Майка Димитру думаше:
- Ай да те, сине, оженим,
добра стопанка да земеш,
на тебе верно либе да бъде,
а на мене бърза послушница.
Че се Димитър ожени,
тежка си сватба карая;
като сватба прекарая,
сека седмица Димитър
в равни черкви отиваше,
църковни книги четеше,
църковни книги, вангелски.
Еднъж, в света неделя,
Димитър в черква отиде;
като си книги четеше,
и в книги му пишеше -
кога и да е Димитър
от майка че си загине!
Като си в къщи отиде,
майци Димитър продума:
- Я слушай ме, мила майко,
сека седмица отивам
в тая ми църква писана,
в книги ми верно пишеше,
а сега, тази седмица,
в книги като си четеше,
в книги ми лошо пишеше -
кога и да е, майно ле,
от тебе че си загинем...
Тогая майка думаше:
- Я слушай, сине Димитре,
никогаш майка ти нема
да си ти майка помисли,
от мене да си загинеш.
Вече е, синко, майка ти
у години влезнала,
а ти се, синко, мани от тука,
иди си, синко, далече,
печалба далеч намери,
дълги години пооди,
докато ти се завърнеш,
дано се майка помине.
Димитър майка послуша,
далек Димитър замина,
девет години не се завърна.
Спечелил Димитър, спечелил,
спечелил тежко иманье
и си Димитър намислил
за дома да си отиде.
Като си дома отиде,
като при двори приоди,
майка по двори шеташе,
майка Димитра не позна,
ни го е майка питала,
ни се Димитър указа,
Димитър така запита,
майци Димитър продума:
- Я слушай, бабо старичка,
може ли тази вечера
у вазе да преночувам?
Па като стане утре зарана,
аз че си, бабо, отида.
Ала се баба съгласи,
че си Димитра прибрая,
прибрая в техна къща
Димитър да пренощува.
Като се в къщи прибрая,
сладка вечера вечерая.
Бабичка на снаа думаше
и снаа баба учеше:
- Я слушай, снао Милкано,
гостът при тебе да преспи,
он носи тежко иманье,
златото да му земеме!
Като двама легная,
Димитър се на булка обади,
златен си пръстен подаде,
що са се с него венчали.
Като си двама легная
и сладко са си заспали,
що беше Димитрова майчица,
тя зема остра секира
и при Димитра отиде.
Както бе Димитър заспал,
до него булка Милкана
и двете мъжки дечица,
набързо маа с брадва,
Димитру глава отреза.
Като му глава отреза,
веднъг Милкана будеше:
- Я дик се, дик се, снао ле,
дик ми се, снао Милкано,
госта да си изпратиме,
златото да му земеме.
Ка се Милкана събуди,
тя на свекърва продума:
- Какво си, майко, сторила?
- Снао ле, снао Милкано,
язе съм госто заклала,
че му главата отреза
със тази остра брадвичка.
Тогай Милкана изписка:
- Я слушай, старо свекърво,
това не ми е чуж' човек,
това си е наш Димитър!...
Като се майка увери,
че е Димитра заклала,
и тя се с душа разстави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010