* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор ми рано ранеше,
на църкви, на Раваници,
църкви с босильок измете,
куни сос вино измило,
па ситна книга отвори,
па хвана Тодор да чете.
Тодору книга казува,
дека че Тодор да гине
от своя майкя негова
и от негови ножове.
Та па си дома отиде,
уяна коня Зеленко,
па си е бегал на Станбол.
Седел е девет години,
спечелил много иманье,
девет кошове грошеве,
девет сандъци жълтици.
Чуди се Тодор, дзвери се,
къде иманье да дене;
на хазни да го налага,
много товара излаза.
А он си тури караманин,
накупи криви, волове,
набрал е девет сурии,
похарчи бели грошеве;
жълтици хазни наложи,
па ги на мъски товари,
па пойде Тодор да с'иде.
Кога си дома отиде,
па си на порти почукна,
излезна либе негово,
а Тодор си му говори:
- Снао ле, снао снашице,
има ли место за мене,
нощеска ноч да прекарам?
А либе му се повърна,
та си на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
пътник ни чука на порти,
та сака нощ да прекара,
у назе, мале, да лега?
А майкя си ю говори:
- Снао ле, снао снашице,
прибери, снао, пътника,
според нашега Тодора!
И она тогай отиде,
та па си порти отвори.
Тодор у двори улезна
и девет мъски водеше,
пое си иманье, стовари,
та го у мазе нанесе,
девет мъски иманье.
Та па си Тодор говори:
- Бабице, стара майчице,
те тебе сияка жълтица,
а на снаха ти, що сака,
код нея ноч да прекарам.
А майкя на снаха говори:
- Прибери, снахо, пътника,
според нашега Тодора!
И она прибра Тодора.
Кога са двата легнали,
тогай се Тодор приказа,
защо е Тодор стопанин,
на свое либе негово.
Кога е Тодор заспало,
ножове Тодор остави,
под зглавие си ги остави.
Ка е станала майкя му,
та везе остри ножове,
та си погуби Тодора.
Ка се събуди снаа ю,
та па на майкя думаше:
- Мале, свекърво, свекърво,
защо си сина погуби?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010