* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян на двора седеше,
бяла си книга държеше,
черно си писмо четеше,
бистри си сълзи ронеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що четеш книга, хем плачеш?
Що е на книга писано?
Стоян на майка си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа.
От Бога й книга паднало
на мойто дясно коляно.
В книгата й, майко, писано,
че ще ме, майко, убиеш,
главата ще ми отрежеш,
в боклука, майко, да ровиш.
Де зачу майка тез думи,
тя на Стояна думаше:
- Стой, Стояне, не думай,
как ще кайдиса майка ти
главата да ти отреже,
в боклука, синко, зарови?
Минали се две години...
Днеска се Стоян посгоди,
в петък му беше годата,
в събота сватба голяма,
в неделя са ги венчали,
в понеделник на ракията
Стоян се с майка си скарал
и на майка си думаше:
- Хай да ме, майко, разделиш,
разделиш, още задомиш
от къща със покъщина,
от бащино тежко имане,
от бащини черни угари!
Де зачу майка му тез думи,
тя на Стояна думаше:
- Стой, Стоене, не думай!
От кого мама ще те раздели,
дали от братец по-голям,
или от сестра по-малка,
като си нямаш никого,
ни братец, нито сестрица?
Стоян се люто разсърди,
че стана Стоян, забягна,
остави булка под було,
хубава булка Петранка.
Че ходил Стоян, че ходил,
тъкмо ми девет години.
На десетата година
Стоян се назад повърна,
до свои порти отиде.
Погледна Стоян във двори,
Петранка, булка хубава,
тя си по двори ходеше,
бели си крави доеше,
и ги най-много кълнеше:
- Пусти останали тез крави,
трички ги Стоян остави,
дор триста ще ги завари!
Отде чу Стоян тез думи,
той на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
има ли конак за мене,
таз вечер у ваз да нощувам?
Петранка се от нищо не угади,
нито го Петранка познала,
а най му тихо продумала:
- Друмниче ле, пътниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
че тя за всичко решава.
Петранка, булка хубава,
тя на свекърва си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
друмниче, още пътниче
и то за конак питаше.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
я иди порти отвори
и си пътниче доведи,
че и наш Стоян тъй пита,
пита за конак да нощува.
Де чу Петранка тез думи,
бърже си порти отвори
и си пътниче уведе.
Стоян във двори щом влезе,
право у къщи отиде,
и там си Стоян приседна,
дето си Стоян седеше,
и там си пушка закачи,
дето си пушка закачаше,
преди той да си забегне,
дано го майкини познаят.
Ала не са го познали.
Сложили сладка вечеря.
Като са яли и пили,
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава
я иди в горни горници
и си дрехите постели,
постели, още подложи,
и си пътниче заведи
таз вечер да си нощува!
Де чу Петранка тез думи,
бърже у горници отиде
и си дрехите постлала,
постлала, още подложила
и си пътниче повела.
То на Петранка думаше,
дано го Петранка познае:
- Петранке, булка хубава,
шепа жълтици ти давам,
таз вечер при мен да легнеш!
Петранка се не угадила,
угадила, нито познала,
а най му тихо продумала:
- Пътниче, още друмниче,
аз имам тука свекърва
и тя за всичко решава.
Петранка, булка хубава,
тя на свекърва си думаше:
- Свекърво, Стоянова майчице,
друмниче, още пътниче,
шепа жълтици то дава,
таз вечер при него да нощувам?
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Я иди, булка, нощувай,
че и наш Стоян тъй дава
по шепа жълтици на друга,
със друга да си нощува!
Де зачу Петранка тез думи,
бърже у горници отиде
и при пътниче легнала,
легнала и е заспала.
Петранкината свекърва
и тя каил не станала,
среднощ-полунощ станала,
вземала сабя френгия,
право у горници отиде,
таман са сладко заспали,
на друмниче глава отряза.
Глава в кърви уляла,
тръпния му език говори:
- Мале ле, стара майчице,
нали ти, майко, аз казах,
от Бога книга паднала,
на книга, майко, писано,
че ще ме, майко, убиеш,
главата ще ми отрежеш,
в боклука, майко, заровиш?
И туй за пример остана,
на други майки такива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010