* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Кунка си крави доеше,
хем дои, хем опустосва:
- Пущини, опустели сте,
кога сайбия нямате!
Стоян ви трички остави,
от трички - триста станахте...
Пътна се врата похлопа,
Кунка отвътре питаше:
- Че кой ми хлопа на вратата?
Пътниче дума на Кунка:
- Имате ли конак за пътник
и за мойто конче хранено?
Тя му отговори:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Пък свекърва й казала:
- Кунке ле, булке хубава,
отвори му вратата,
той идва от дълъг път,
много пари ще носи.
Като го приспали,
вземали остър нож
и главата му отрязали,
за да му вземат парите.
Главата скача, говори:
- Кунке ле, моя пръвнино,
не ме ли, Кунке, позна,
че аз съм твоя Стоян?!
Кунка тогаз вземала
тънко си ножче
и сърце си прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010