* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книжле паднало
на Тодоровото коляно,
на книжлето е пишело:
"Ходи, Тодоре, къде щеш,
прави, Тодоре, каквото щеш,
от своя майка смърт имаш!
С нож ще те заколи,
в боклука ще те зарови!"
Тодор си дома напуснал,
та си на гурбет отиде.
Ходил ли Тодор, скитал ли,
тъкмо до девет години.
Много си злато натрупал
и към дома се запътил,
на коня си той караше
две пълни дисаги.
Кога си в село пристигнал,
тъкмо ми слънце залязва.
Той си на порти потропа,
стара му майка отвори
отвори и го не позна.
А той й тихом продума:
- Може ли, бабо, тази вечер
във вас да пренощувам?
Тя го вкъщи покани,
топла вечеря принесе.
Хапнали, що са хапнали,
Тодор ми легна, та заспа.
Майка му тихо станала,
в дисаги надникнала -
то било чудо голямо,
дисаги пълни със злато.
Главата й се замаяла,
като на себе си тя дошла,
лоша я мисъл споходи:
"Никой от село не знае,
че тука пътник почива.
Да взема да го заколя
и в боклука заровя..."
Бързо на двора излиза,
че си ножа тя взима
и се вкъщи завръща.
Сина си глава отрязва
и в боклука заравя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010