* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше,
бяло си книже раздига,
черно си слово разчита,
дребно си сълзи ронеше,
нагоре-надолу гледаше -
да не го някой съгледа.
Де го съгледа майка му,
тя на Стояна думаше:
- Що по двор ходиш и плачеш,
какво ти, сине, дотегна?
Стоян майка си думаше:
- От Бога й книга паднало
на мойто дясно коляно,
на книгата й писано -
ще ми главата отрежеш,
в боклука ще я заровиш!
Стояновата майчица
викнала и заплакала,
и на Стояна думаше:
- Как ще ти глава отрежа,
като си един на мама?!
Минало, що се й минало,
че се е Стоян оженил;
живели, що са живели,
че се помежду скарали,
Стоян на фронта замина...
Че тамо са го пленили,
тъкмо ми девет години;
на десетата година
Стоян се назад завръща,
на чемшир порти почука.
Маринка седи сред двора,
дур девет крави доеше.
Стоян Маринки думаше:
- Има ли място у вази,
таз вечер да си нощувам?
Маринка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам.
Отиде, че я попита,
че си пътниче поканват.
Седнали да си вечерят;
дето си Стоян седеше,
пак си е Стоян там седнал;
дето си сабя качеше,
и пак я той там накачил.
Маринка, булка хубава,
тя си горе излезе,
на пътник да си постиля -
да легне, да си почива,
заранта пак ще пътува...
Пътник след нея излиза,
той на Маринка думаше:
- Давам ти шепа жълтици -
при мене да си нощуваш!
Маринка пътник думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам!
Отиде да я попита -
тя си Маринка пуснала.
Като са двама легнали,
тогаз се двама познали.
Маринкината свекърва
цяла нощ не могла да заспи,
че е навънка излязла,
вземала е сабя френгия,
че си юргана открива,
на пътник глава отрязва -
главата скача, говори:
- Не ти ли казах, мамо льо,
ще ми главата отрежеш,
в боклука ще я заровиш?!
Стояновата майчица,
кат си Стояна познала,
веднага пада - умира!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010