* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Едничък Тодор на майка,
миличък Тодор на майка!
Мама си Тодор посгоди,
посгоди, та го ожени.
В събота яли и пили,
в неделя булка отвзели,
понделник куми изпратат
и се назаде върнали.
А тяйнови му длъжници
тяйно му борча да искат.
Тодора жално дожаля
и се назаде повърна,
остави булка под було,
забягна Тодор, побягна
във Влашка земя, Богданска.
Спечелил Тодор, спечелил
девет сюрии говеда
и девет кони хергеля,
и девет стада овнови,
напълнил кемер жълтици,
оседлал конче хранено,
нафатал Тодор овчари,
овчари, още говедари,
съберал Тодор стадото.
Вървяли, що са вървяли,
до тяхно село допряли,
край тейнови му ливади.
Тодор овчари думаше:
- Овчари и говедари,
гледайте вие в стадото,
я ще напреде да ида!
Сбута си конче, замина,
га накрай село отиде,
до село чешма голяма,
на чешма млада невяста
със жълто було на глава,
на девет места прегнило...
Тодор невяста думаше:
- Невясто, млада невясто,
защо ти й було на глава
на девет места прегнило?
Невяста дума Тодора:
- Пътниче, царско друмниче,
я имах любе Тодора,
остави мене под було,
ся стана девет години,
нето самичък дохада,
нето ми хабер провадя...
Тодор невясти думаше:
- Невясто, млада невясто,
я имам кемер жълтици,
у вас ще конак да искам.
Невяста дума Тодора:
- Пътниче, царско друмниче,
я имам стара свекърва,
да ида да я попитам...
Невяста в къщи отиде,
та на свекърва думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
пътник във пътя минува,
у нас ще конак да иска,
много ми мяза Тодора.
Свекърва дума невясто:
- Невясто, млада невясто,
когато в пътя си сгледаш,
все ти на Тодора мяза...
Невяста дума свекърва:
- Той има кемер жълтици,
хайде да му ги отвземем!
И Тодор стана, отиде
у майчини си на гости,
у тях си конак кондисал...
Яли са, що са и пили,
легнали да си починат;
Тодор си легна, та заспа.
Тодорова стара майчица,
тя Тодора не познава
и булчето си не вярва.
Тя си брадвата отвзела
и му главата отвзема,
в купа го сено зарови.
Като овчари дошлили,
овчари, още говедари,
като си стадо пуснали,
техен двор напълнили,
купата сено пръснали,
а че си Тодора извадили.
Невяста по двор ходеше,
руси си коси скубеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010