* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Иванчо мама си думаше:
- Аз казвам, мамо, на тебе,
пък ти на татя да кажеш -
аз ще се, мамо, оженя
за Еленка, нашта комшийка!
Мама му дума Иванчо:
- Бре мълчи, сине, не думай,
от къде пари да вземем,
че да те, сине, оженим?
Иванчо го жалба нажали,
че си Иванчо забягна,
друга държава отиде.
Ходил е Иванчо, скитал е,
цели ми осемнадесет години,
много си пари спечели
и тогаз се в село завърна,
право на кръчмата отиде,
много старци имало
и неговия баща там бил.
Иванчо старци думаше:
- Аз съм много отдалеч,
за мен вечеря ще има ли?
Баща му се обади:
- У дома, пътниче, ще идем,
имаме къщи широки.
Тръгнали, че са отишли,
кога са вкъщи отишли,
Иванчо на старец думаше:
- На, с тези каза газ да вземеш
и ядене за вкъщи!
Даде му шепа жълтици.
Кога старецът замина,
Иванчо се някъде загледа,
майка му вземала брадвата
и му главата отсича,
и на двора излязла,
и старецът радостен пристига,
и бабата му думаше:
- Аз си пътниче погубих,
главата му отрязах,
парите на нас ще останат!
Дядото й продума:
- Ти какво, старо, направи -
той е нашият син Иванчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010