* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала мама, имала,
един син Стояна,
с билки го мама добила,
пък го с магии отхранила.
Че расна Стоян, порасна.
Бързала да го ожени,
докато е Стоян млад, зелен,
докато му булче прилича
и на булче дребни дечица.
Днеска му беше сватбата,
утре се свади с майка си:
- Хайде ме, мамо, отдели
от къща и покъщнина,
от ниви и от ливади.
Мама Стояне думаше:
- От кого да те отделя -
дали от сестри по-големи,
или от братя по-малки?
Нали си на майка едничък,
едничък, на майка миличък?
Стоян му много домъчня
и си навънка излезе,
и си на двора поседна.
От Бога книга паднала,
на Стоянови колена.
Книгата пише, говори:
"Да ходи Стоян, където иска,
да прави Стоян, каквото иска,
майка му ще го убие,
майка му ще го затрие!"
Ах, че си Стоян забягна
далеко, чак в Добруджа.
Седял ми е девет години,
много е пари спечелил.
Чуди се Стоян, мае се -
какъв армаган да купи,
на майка си да занесе.
Че купи Стоян, че купи
цяла ми чарда говеда
и я в село закара.
Пред техни порти отиде
и на порти почука.
Излезе булка Тодора,
тя си Стояна не позна
и си на пътник думаше:
- Що чукаш, пътниче?
Пътниче Тодорка думаше:
- Има ли у вас тази вечер
място в конак да преспим,
само не съм самичък -
имам чарда говеда?
Тодорка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва,
нея трябва да питам.
Тодорка порти затвори,
и при свекърва отиде,
та я пита, запита:
- Майко ле, стара свекърво,
пътниче чука на пътя,
търси конак да преспи.
Свекърва дума Тодорка:
- Нека го, Тодорке, приемем,
че и наш Стоян, и той се скита.
Тодорка на порти излезе
и си вратата отвори
Стоян си чарда подкара,
че го в къщи поканиха.
Вечерта се нахранили,
свекърва дума Тодорка:
- Иди горе в стаите,
приготви мека постеля.
Тодорка навън излиза,
Стоян след нея отива
и си Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
аз съм твоето либе, Стояна!
Докато дума издума,
майка му изотзад
с брадва го удря.
И пада Стоян умира,
Тодорка виква, заплаква:
- Какво направи, майчице,
този беше наш Стоян!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010