* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян мами си думаше:
- Майно ле, да ме ожениш,
майно ле, да ме задомиш,
вземи ми Гунка комшийка,
нашата вярна дворжийка.
Ко ми я, мамо, не вземеш
неща се, мамо, не женя,
ни таз година, ни друга,
ни друга, ни по до друга!...
Мама Стояна послуша,
взела му Гунка комшийка,
тяхната вярна дворжийка.
Днес как се Стоян ожени,
утре си влезе в дюгеня.
Дето си Стоян седеше,
от Бога й книга паднало
на Стояново коляно.
Стоян си книга четеше,
как е четеше, плачеше,
нахлупил калпак до вежди,
уронил сълзи два реда...
Гунка Стояну думаше:
- Стояне, либе Стояне,
що книга четеш и плачиш,
що се на книга находя?
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
като ме питаш, да кажа
що се на книга находя -
мама ми ще ме заколи
с моите остри ножове.
Аз далеч ще си забягна,
далече долу у Влашко,
да паса влашки говеда;
кога си чуя, Гунке ле,
че мама ми е умряла -
тогаз ще да се завърна...
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, да ме отделиш,
от съта дребна работа,
къщнина и покъщнина,
от нивя, мамо, от лозя,
от бащини тъмни кории!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
от кого да те отделя,
от коя сестра по-млада,
от кого брата по-стари -
нали си един у мама
за сина и за дъщеря?!
Стоян се люто разсърди,
че си у яхъри отиде,
извади конче хранено,
хранено, пък не карано,
че го оседла, обюзда
със синьо седло алено,
със позлатени зингии,
жълти го юзди обюзда
и пъстър го ремък упрегна.
Та че го Стоян възседна,
как го възседна, препусна,
че си далеко забегна,
далеко долу у Влашко.
Седял е много, ни малко,
седял е девет години;
пасъл е влашки говеда,
пасъл ги девет години,
спечелил девет стотини.
На ума му дошло Стояну
на вилият да иде.
Чудил се Стоян и маел,
как ще имане да вземе,
да вземе, да го понесе.
Че пак се самси усети,
накупи вакли говеда
и говедари пристави,
два влаха, два говедаря.
Като край село отишли,
Стоян им тихом говори:
- Ой ми ви вази, два влаха,
два влаха, два говедаря,
тъдес говеда пасете,
аз напред ще си отида,
ярми ли да си направя,
говеда да си ярмосам.
Те си говеда пасоха,
Стоян си напред отиде,
Стоян си у тях отиде,
че на портата хлопаше.
Гунка по двори ходеше,
сиви си крави доеше,
дребни си телци пущаше;
как ги пущаше и кълнеше:
- Пусти остали, говеда,
гато ви Стоян остави,
току ви двенки остави,
сега сте двеста станали!
Току туй Гунка издума,
Стоян на Гуна думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
добър ти вечер, Гунке ле!
Гунка Стояну думаше:
- Дал ти Бог добро, пътниче,
пътниче, кално друмиче!
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
има ли конак за мене,
таз вечер тук да нощувам?
Гунка Стояну думаше:
- Пътниче, кално друмиче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
да видим как ще да рече,
ще ли да рече да бъде!
Ходила Гунка, питала -
тя рекла: "Нека да бъде,
наш Стоян и той тъй ходи,
тъй ходи, за конак пита!"
Гунка портите отвори,
Стоян си влезе у двори,
че си кончето посвърза,
дето го Стоян вържеше;
там си Стоян поседна,
дето си Стоян седеше.
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
я ти на, Гунке, жълтица,
жълтица, жълта юзлючка,
вечеря да ми наготвиш,
вечеря да си вечерям!...
Гунка Стояну думаше:
- Пътниче, кално друмиче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
да видим как ще да рече,
ще ли да рече - да бъде!
Ходила Гунка, питала.
- Наш Стоян и той тъй ходи!...
Та му вечеря готвиха.
Гунка си взела жълтица,
че му вечеря наготви,
вечеря да си вечеря.
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
я на ти, Гунке, жълтица -
тази нощ двама да спиме!...
Гунка Стояну думаше:
- Пътниче, кално друмиче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
да видя как ще да рече,
ще ли да рече - да бъде!
Ходила Гунка, питала,
тя рекла: "Нека да бъде,
наш Стоян и той тъй ходи,
тъй ходи да си нощува!"
Гунка си взела жълтица,
легнали да си нощуват,
легнали, та са заспали.
Мама му скришом влязъла,
че му главата отрязала,
с негови остри ножове.
Че са станали сутринта,
че си е заклан млад Стоян.
Като го Гунка видяла,
жално си Гунка плачеше,
плачеше, още редеше:
- Той беше, мамо, наш Стоян!
Викнали, та заплакали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010