* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Мама Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодорчо,
я влезни в тъмни яхъри,
изведи си конче хранено,
със златно го жито назоби,
с руйно го вино напои,
със синьо го седло оседлай.
Па иди, синко, в Будимграда,
накупи риба пресносолена,
че в сряда булка ще отбулим.
Тодор мама си послуша,
в Будимграда отиде
и стоя там девет години,
спечели имане стада големи,
тогаз за у дома той тръгна.
Кога в селото пристигна,
на чешма булче си завари,
с було на девет места раздрано.
Тодор на булка си продума:
- Янке ле, мила, прощавай,
че те под було оставих!
Скъпи ми дарове приеми
и има ли у нас место
за моите стада и пастири,
овчари и говедари,
къде стада да настанят?
Янка се много зарадва
и си на либе Тодор отвърна:
- За всички ви у дома място има!
Па че ги към дома тя поведе.
Кога си в къщи Тодор влезе
на същото място окачи пищове,
на същото столче до одъра седна
и навсякъде в собата огледа.
Но нали майка сина си не позна,
за търговец богат го взема.
Лоша й мисъл мина в глава -
да го погуби, имане да му вземе.
Кога Тодор с булка си заспаха,
на огъня тя восък разтопи,
леко при тях в стаята отиде
и в устата му восък наля.
Докат си очи той отвори,
уста завинаги затвори.
Кръстник рано в зори довтаса
за кумеца си Тодор попита.
Тогаз Тодорова майка разбра,
че не търговец, а своя син убила.
Викна, тръшна се, заплака,
полудяла тя вън излезе,
хукна към боклука да иде,
оттам Тодор да изрови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010