* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, мамо милинка,
от Бога е книга паднало
на мойто десно коляно.
Тъй пише и тъй говори:
"Бягай, Стояне, забягвай
майка ти ще те убие!"
Бягал е Стоян, що бягал,
цели ми девет години.
На десетата ми година
Стоян се назад повърнал
и на вратата повикал:
- Петранке, булке хубава,
има ли място за мене,
таз вечер да пренощувам.
А тя му дума продума:
- Имам си стара свекърва -
да ида, да я попитам.
Ходи Петранка, пита я,
а тя й дума продума:
- Иди го, булка, повикай,
че наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, булка, тъй пита.
Пътниче дума Петрани:
- Петранке, булка хубава,
давам ти шепа жълтици
двамата да нощуваме.
А тя му дума продума:
- Бре, ой те тебе, пътниче,
имам си стара свекърва -
да ида, да я попитам.
Ходи Петранка, пита я,
а тя й дума продума:
- Вземи ги, булка, вземи ги,
че наш Стоя тъй ходи,
тъй ходи, булка, тъй дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010