* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми рани млад Тодор,
па си в черкови отиде,
черковите си отвори
и си черкови поръси,
поръси, още помете.
Като си мете и пее,
книже си държи в ръцете,
като си чете и плаче,
на книга му се намеря,
че ще от майка да умре.
Тодор си книга увива
и си на булка казува:
- Булка невесто, невесто,
на книга ми се намира,
че ще от мама да умра
аз ще далеко забягна.
Бягал е Тодор, бягал е,
отвъд Дунава, във Влашко.
Бягал ми Тодор, бягал ми,
бягал до девет години.
Спечелил пари, имане,
напълнил мишин дисаги,
напълнил ги е със злато,
купил е конче вранено.
Чудил се Тодор, маял се,
накупил овце, говеда,
овце с овчар и кучета,
говеда със говедаря.
Докара ги Тодор под село
и ги остави в полето
и на говедар думаше:
- Постойте и почакайте,
ази ще ида във село,
да търся конак де да е.
Па ходил Тодор, па минал,
покрай тях минал, попитал:
- Булка невесто, невесто,
можем ли приспа туканка?
Булка на пътник думаше:
- Постой, почакай, търговче,
да питам стара свекърва,
че и ний човек имаме,
кат теб да скита, да ходи.
Стара свекърва думаше:
- Нека да приспи пътника,
че и наш Тодор тъй ходи.
Булка на пътник пак дума:
- Докарай ги ти, търговче,
свекърва рече да приспиш.
Търговче стока докара.
Добитъка затвориха,
вечеря си вечеряха,
па си легнаха да спят.
Кога ми всички заспаха,
свекърва булка повика:
- Я стани, стани, невесто,
и виж какво съм напрайла,
заклах си ази търговче,
зарад голямо богатство,
я стани да го скътаме.
Кога го двете вдигнаха,
невеста пръстен познала.
Писна невеста, заплака,
па на свекърва думаше:
- Туй не е чуждо търговче,
ти си наш Тодор заклала!
Заровиха си Тодора
във гноя при добитъка.
Във говедата имало
до два ми вола близнака.
Те си ровиле, ритале
и си Тодор изровиле,
и рани му зализале,
па се е Тодор съживил.
Викнал е Тодор, повикнал,
та се е село събрало,
да видят чудо голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010