* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Караджа беда бедия,
бедия и уловия.
Забягнал ми е Караджа
в чужда мира, в чужд вилият,
дето го хора не знаят,
не знаят и не познават.
Походил ми е Караджа,
походил мало, не много,
походил девет години,
спечелил десет стотини -
петстотин сиви волове,
петстотин вакли овнове.
Наглявал ми е Караджа
овчари и говедари.
Той на овчари думаше:
- Леко, овчари, вървете,
по-леко стадо карайте,
карайте, разкаровайте,
през Дунав го прекарайте,
при старата ми майчица
и при младата невяста.
Аз ще напрежком да ида,
конаци да си намеря,
конаци да си изпитам,
моята стара майчица
и мойта млада булчица,
че ги Караджа остави,
остави и ги забрави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010