* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Задлъжнял ми е Караджа
петстотин и пет хиляди;
петстотин има - даде ги,
я петтях нема да даде.
Забягнал ми е Караджа
във чужда земя незнайна,
незнайна и непознайна,
дето го хора не знаят,
не знаят и не познават.
Походил ми е Караджа,
походил мало, не много,
походил девет години,
спечелил девет стотини -
петстотин вакли овнове,
шестотин кара грошове.
Наглавил ми е Караджа
овчари и говедари,
до дома да ги проводят,
до старата си майчица,
до младата си невеста.
Караджа напреж вървеше,
за добър конак питаше.
У Караджовица отиде,
Караджовици говори:
- Караджовице, невесто,
бива ли у вас да дойда,
таз вечер и утре вечер?
Караджовица му говори:
- Аз имам стара свекърва,
жда ида, да я попитам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010