* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Караджа беда бедиха,
бедиха и уловиха.
Забягнал ми е Караджа
в чужда мера, в чужд вилает,
дето го хора не знаят,
не знаят и не познават.
Походил ми е Караджа.
походил мало, не много,
походил девет години,
спечелил десет стотини -
петстотин сиви волове,
петстотин вакли овнове.
Наглавил ми е Караджа
овчари и говедари.
Той на овчари думаше:
- Леко, овчари, вървете,
по-леко стадо карайте,
карайте, разкарувайте,
през Дунав го прекарайте,
при старата ми майчица
и при младата невяста.
Аз ще напреж кум да ида,
конаци да си намеря,
конаци да си изпитам -
моята стара майчица
и мойта млада булчица.
Че ги Караджа остави,
остави и ги забрави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010