* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Останал Тодор сираче,
с майка Тодор, без баща.
Тодорчова стара майчица
чужда е хурка предяла,
със скута е брашно просила,
та си Тодорча изхрани.
Нараснал Тодор, пораснал,
та си го майка ожени
в неделя булка довели,
в понеделник аскер отиде.
Служил е девет години,
на десета се й завърнал.
Негово булче Петкана,
тя си е вода наливала.
Там я Тодор заварил,
той си се търговче представил
и си Петкана продумал:
- Петканке, млада булчице,
оти си толкоз хубава,
пък си толкоз дрипава?
- Търговче, холам, търговче,
я съм жална, дрипава,
девет години стана,
както Тодор аскер отиде
и не се Тодор завърна...
- Петканке, млада булчице,
имаш ли конак за мене,
за мене и за кончето ми?
- Търговче, холам, търговче,
я имам баба проклета,
да ида да я запитам.
- Бабо льо, стара мамо льо,
както си вода наливах,
оттам търговче мина,
имаме ли конак за него?
Баба Петканки думаше:
- Петканке, млада булчице,
да видиш юнак ти хубав,
с него ще си продумаш!
Още с баба Петканка думаше
и той отвънка притропал.
Дето си Тодор пушка закачал
и той там закачи,
че седнал да си почине,
пуста го дрямка налегна.
Баба Петканка продума:
- Подай ми сабя френгия
да го, Петканке, заколим,
парите да му вземем!
Петканка баби думаше:
- Не мой го, бабо, кайдисва,
мяза на наш Тодорча!
Баба Петканка не слуша,
тегли сабя френгия,
та си Тодорча заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010