* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книга й паднало
на Стояновото коляно,
Стоян си книга четеше,
като четеше, плачеше -
ще го майка му заколи,
на боклук ще го зарови.
Стоян по двор ходеше
и си книгата четеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що по двор ходиш и плачеш,
не четеш книга и пееш,
а четеш книга и плачеш?
Стоян мами си думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не излъжа -
от Бога ми е писано,
щяла си да ме убиеш,
у боклук ще ме заровиш!
Стоян мами си думаше:
- Хайде ме, мамо, ожени,
ожени и ме подели.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Как ще те, синко, поделя,
дали от братец по-голям,
или от сестра по-малка?
Стоян се люто разсърди,
ах, че ми Стоян забягнал
в Добруджа, пуста Козлуджа.
Ходил е Стоян, скитал е
цели ми девет години,
на десетата година
Стоян се назад завърна.
Като слънцето засяда,
Стоян у село увлиза,
край техни порти минава
и на портите хлопаше.
Петранка, булка хубава,
тя си кравите кълнеше:
- Дур три ви Стоян остави,
дур триста ще ви завари!
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
има ли конак за мене,
таз вечер да пренощувам?
Петкана дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва -
да ида, да я попитам!
Петранка мама си думаше:
- Пътниче вика на порти -
да дойде, да пренощува.
Тя на Петранка думаше:
- Иди го, булка, повикай,
нашия Стоян тъй ходи,
тъй ходи, булка, тъй скита...
Стоян си у тях увлиза,
дето си конче вържеше -
пак си го Стоян там свърза;
като у къщи увлезе,
дето си пушка качеше -
пак там си пушка накачи.
Седнаха и вечеряха.
Кат му Петранка постлала,
Стоян си дума Петранки:
- Петранке, булка хубава,
давам ти шепа жълтици,
да дойдеш, да пренощуваме.
Петранка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва -
да ида, да я попитам!
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Иди, Петранке, легни си -
нашия Стоян тъй ходи,
тъй ходи, мама, тъй дава!...
Легнали, сладко заспали,
Стоян Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
дали ме позна, Петранке,
че аз съм твоя млад Стоян?
Петранкината свекърва,
като среднощ се събуди,
тя си сабята вземала
и му главата отряза,
на булката да я дарява...
Петранка мами си думаше:
- Защо го, мамо, ти закла,
че той, мамо, наш Стоян!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010