* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Стояне, мама, Стояне,
що по двор ходиш и плачеш?
- Мор, мале, стара майчице,
като ме питаш да кажа.
От Бога е книга паднала,
на мойто десно колено.
В книгата, мамо, написано,
че ще ме, мамо, заколиш,
главата ще ми отрежеш,
в боклука ще я заровиш!
- Стояне, мама, Стояне,
как ще те, мама, заколи,
кат си един на мама,
не думай, майка, тез думи.
Я хайде, синко Стояне,
я хайде да те оженя,
че ази вече остарях,
не мога къща да гледам.
В петък Стояна сгодиха,
в неделя сватба правиха.
Живели, що са живели,
свекърва и снаха заедно,
свекърва снаха тормози.
Стоян си ходи дохожда
и на майка си думаше:
- Мор, мале, стара майчице,
не мога вече да трая,
булчето да ми тормозиш.
Я ми дай, булка Тодорке,
дрешките и ямурлука
аз ще от тука изляза.
Ходил ми Стоян, скитал ми,
цели ми девет години.
Най-после Стоян решава,
та се назаде завръща
и си през село минава,
на тяхна порта потропва.
Тодорка, булка хубава,
тя си на порти излязла.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
има ли място за спане,
тази вечер да си нощувам,
та утре да си замина?
- Юначе, младо пътниче,
аз имам стара свекърва,
да влеза да я попитам.
Кат се Тодорка върнала,
в къщи на свекърва казала:
- Мар, мале, стара свекърво,
пътник на порта питаше,
има ли място за спане,
таз вечер да си нощува,
та сутрин да си отива?
- Тодорке, булка хубава,
иди го майка, уведи,
тъй ходи наш Стоян, тъй пита,
за място да си нощува,
та сутрин да си отива...
Излиза булка Тодорка,
тя си пътника увежда.
Стоян през двори вървеше
и си към обор поглежда.
Като в стая влезна,
майка му го посрещна,
ала не е го познала.
Седнали да си вечерят.
Стоян си на място седеше,
дето по-рано сядаше.
И си шапка качваше,
дето по-рано качваше,
да се некой досети,
че се е Стоян завърнал.
Но нали е съдба решена,
никой си Стоян не позна.
И влизат вече да спят,
свекърва Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
иди си пътник уведи,
в друга стая заведи,
дето ще пътник нощува.
Тодорка, булка хубава,
като си Стоян увежда,
Стоян на Тодорка казваше:
- Тодорке, булка хубава,
аз искам при мен да останеш,
нещо да си говорим!
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
Тодорка, булка хубава,
тя си свекърва попита:
- Пътник на мене дава
една шъпа жълтици -
при него малко да остана.
- Вземи му шъпа жълтици,
тъй ходи наш Стоян, тъй дава,
по една шъпа жълтици.
Като Тодорка влезнала,
легнале двамка, сладко заспале.
Нали е съдба решила,
майка му глава да отсече,
часа е вече към полунощ,
майка му взема брадвата
и си в стаята влизаше,
с лева го ръка похвана,
с дясна му глава отсече.
Главата скача и говори:
- Мор, мале, стара майчице,
аз нали, мале, ти казах,
че ще ми глава отсечеш
и в боклука ще я заровиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010