* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Майка Тодорчо думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
хай да та мама ожени
за наш'та булка комшийка,
близка комшийка Петкана,
че тя е чедо работно!
Тодорчо мама послуша.
В петък го мама посгоди,
в събота яли и пили,
в неделя сватба правили,
в неделя срещу понеделник.
Нали са селски адети -
булка и годеник да заспят.
Тодорчо сладко позаспа,
позаспа и сладко сънува -
главата му ще са търкаля
от майчините му ръце.
Понеделник рано ранили,
стана Тодорчо, забягна,
във тая равна Добруджа.
Остави булка под було,
под було и под венчило.
Седял е малко, не много,
цели ми девет години;
сюрек говеда спечелил.
На десетата година
Тодорчо се назад повърна
и си във село отиде,
сюрук говеда докара.
Слънцето тръгна да зайде,
Петкана крави доеше;
хем ги дои, хем плаче
и люто крави кълнеше:
- Вий, крави, гиди, пущини,
пусти да сте останали,
кога нямаше сайбия
да ви изкарва и докарва!
Още си това хортува,
пътник си пътя минава,
той на Петкана думаше:
- Хей, мари, млада невясто,
нещичко ще те попитам -
няма ли място за мене,
да дойда, да пренощувам,
за мене и за кончето?
Петкана дума пътниче:
- Я почакай малко, почакай,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
Стана Петкана, отиде,
и на майка си разправи,
че пътник иска да дойде,
да дойде да пренощува.
Петканината свекърва,
тя на Петкана думаше:
- Иди го, снахо, доведи!
Че го й Петкана довела.
Седнали и вечеряли,
легнали и са заспали.
Петканината свекърва,
тя на Петкана думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
тъй мяза пътник на Тодор -
дето си Тодор кон спираше,
там си пътник конче запря...
Като са петли пропяли,
Петканината свекърва,
тя си й брадвата вземала
и си при пътник отиде,
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010