* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Остана Тодор клето сираче,
без баща Тодор, с майка си.
Че расна Тодор, порасна,
ерген на двайсет години,
че го майка му ожени
за Пенка мома хубава,
че беше и тя сираче.
Като сватбата почнаха,
майка на Тодор думаше:
- Голяма сватба не прави,
защото сме ние сиромаси,
с какво ще ги посрещаме?!
Но нали го Тодор досрамя
сиромашка сватба да прави -
продаде Тодор, заложи,
бащини ливади големи,
покани цяло село и роднини,
роднини, още комшии,
голяма сватба започнали.
Като булката довели,
седнали да ядат и да пият.
Тодоровата майчица,
нали беше много проклета,
тя на Тодор думаше:
- Нали ти казах, Тодоре,
голяма сватба не прави,
махни се, сине, от тука!
Нали го Тодор досрамя,
че си Тодор забягна,
остави булка под було.
Стоял е Тодор, печелил е,
цели ми девет години,
че му е Господ помогнал
голямо имане да има -
девет сюрии със говеда,
деветстотин вакли овнета
и един кемер със жълтици;
тогаз се Тодор завърна.
Като до село пристигна,
той на чираци продума:
- Тука накрая чакайте,
ази във село ще ида
за нази място да диря,
за нази и за добитъка.
Всред село като отишъл
и се на чешма позапрял
студена вода да пие.
На чешма булка със було,
на девет места скъсано.
Тя на Тодор думаше:
- Ази съм булка оставена,
стана вече девет години,
откак е Тодор забягнал
и още не се е завърнал.
Тодор на булка думаше:
- Има ли място у вази
тази вечер да пренощувам
със мойте вакли овнета
и сиви бели говеда?
Тя на Тодор продума:
- Хайде, у дома да идем
и майка си да питам.
Като майка си попита:
- Майко ле, стара свекърво,
един пътник пита
в нази да нощува
с неговите вакли овнета,
много мяза на пъдаря,
хайде да го питаме -
да не е, мамо, наш пъдар.
Майка й дума на нея:
- Гиди, руспийо Петрано,
когото на пътя да видиш -
все на Тодор го наричаш!
И си навънка излязла,
и на пътници продума:
- Елате да нощувате
със вашите вакли овнета
и сиви бели говеда.
Че ги Тодор докара.
Вечерта, като мръкнало,
Тодор на булка продума:
- Няма ли вино във къщи,
искам малко да пия?
Булка на Тодор думаше:
- Има, но малко кисело,
още от сватбата останало.
- Донеси, нека е кисело.
И тя му вино донесла,
той й пръстен подаде,
що го на сватба менили
и тя го вече познала.
Като майка й заспала,
тя при Тодор отива
и си двамата легнали,
легнали и си заспали.
Майката, като се събудила,
вижда, че Петранка я няма,
бързо навънка излиза,
че си брадвата взела
и във стаята отива.
Както двамата лежали -
на Тодор глава отрязала.
Викнала Петранка да плаче:
- Какво, майко, направи,
че си Тодор погуби?!
Ето му майко пръстена.
Майка й дума на нея:
- Я мълчи, булка, не казвай,
друг мъж ще ти намеря
и половината злато ще взема!
Че са Тодор заровили
на двора всред боклука.
Кога се вече съмнало,
Тодорови две говеда,
малки без майки останали,
Тодор ги с хляб отгледал,
почнали двете да ровят,
със рога боклука ровили,
че са Тодор отровили,
почнали рани да му лижат.
Нали е Божа работа,
че се Тодор съживил.
Че стана Тодор, повика,
цяло село калеса,
роднини и комшии,
да ядат, още да пият.
А майка си Тодор
със катран полива,
че я Тодор запали,
мало и голямо да види,
и за пример да служи
на такива лоши майки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010