* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Забягнал беше Караджа,
тука долу в Добруджата.
Че защо беше забягнал -
щото му е булче добило,
щото му е добила момиче.
Той не го искал момиче,
а най го искал да й момче.
Седял е девет години,
много имане спечелил,
шестстотин дребни шилета,
петстотин вакли овнета.
Че ги Караджа помамил,
към тяхно село отива,
край тяхни врати минава.
Момиче седи на вратни,
Караджа дума момиче:
- Момиче малко, глупаво,
ожени ли се майка ти,
жива ли е още баба ти?
Момиче дума пътника:
- Пътнико, непознайнико,
не се е майка ми женила,
жива е още баба ми.
Караджа дума момиче:
- Момиче малко, глупаво,
иди повикай баба си,
баба ти на път да излезе.
Момиче стана, отиде,
та на баба си то каза:
- Бабо льо, стара бабичко,
пътник те вика, незнайник.
Баба му на вратник излезе,
Караджа дума бабичка:
- Бабо льо, стара бабичко,
има ли място у вази,
таз вечер у вас да нощувам,
с моето стадо голямо.
- Пътнико, ти незнайнико,
за тебе място имаме,
ала за стадото нямаме,
ала докарай, найдим щем.
Че са у тях отишли,
тогаз се Караджа изказа
и си детето прегърна,
прегърна и го целуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010