* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала мама, имала
един си сина Тодорчо.
Където мама да иде
се й хората казвали:
- От майка жа му й желя!
Раснал ми й Тодор, пораснал,
че го майка му ожени.
Неделя яли и пили,
срещу понделняк венчали.
Понделняк, като станали,
нали е адет български,
над кум, над глава да седят
булката и зетя двамата.
Като са диван седели,
Тодоровата майчица,
тя край Тодора минала
и го по рамо бутнала.
Тодор се надзад обърна,
майка му й на ухо шепнала:
- Тодоре, синко Тодоре,
тва булче не е за тебе -
хем черна, синко, хем грозна!
Кат зачу Тодор таз дума
той си булче остави,
та че си Тодор забягна.
Че бягал Тодор, че бягал
цели ми девет години.
На десетата година
Тодор се назад завърна.
Край село чешма имало,
едно ми булче хубаво
от чешма вода зимаше
със бяло було на глава,
с девет закърпи на булото.
Тодор на булче думаше:
- Булче ле, булче, хубаво,
за ко ти е старо булото,
с девет закърпи на него?
Булче на Тодор думаше:
- Пътниче ле, непознато,
като ме любе остаи -
всяка година по една
закърпа закърпвам.
Кат зачу Тодор таз дума,
сичко му й ясно станало.
Той си на булче думаше:
- Булче ле, булче хубаво,
иди питай, булче, вашите,
имате ли място у вази -
да дойда, да пренощувам.
Булче на Тодор думаше:
- Аз имам само свекърва,
жа ида да га попитам.
Булче си у двори отиде
и на свекърва думаше:
- Мамо ле, стара свекърва,
един пътник, мамо, ме пита -
тая вечер у нас да дойдел,
да дойдел, да пренощува,
дип мяса, мамо, на Тодора!
Свекърва дума на булче:
- Стига, мър, курво руспиьо,
комуто къде да видиш -
все го на Тодора правиш.
Самичък ли е,
али има нещо с него?
Булче свекърва продума:
- Със него конче си води
и на кончето има дисаги,
дисаги, мамо, мешинени,
доколкото разбрах -
дисаги пълни с пари.
И тя тогава продумала:
- Иди му кажи да дойде!
Като си Тодор отишъл,
където друг път аджамката си закачал,
пак там го Тодор закачил,
където цървули остаял,
пак там ги Тодор остаял.
Негово булче Тодорка,
тя гаванката вземала
и на Тодор поляла.
Кат му Тодорка полива -
на ръката му видяла
нейния пръстен меновник.
И го във очи погледна,
и Тодор Тодорка погледна.
Двама се ясно разбраха,
ама и двамата премълчаха.
Кат си вечерта легнали,
свекървата като заспала,
Тодорка, булка хубава,
тя при Тодора отиде
и на вратата почука:
- Тодоре, либе Тодоре,
стани ми, либе, отвори,
не мога вече да търпя,
девет години съм търпяла!
Тодор Тодорка думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
девет си годин търпяла,
ей още малко ще търпиш!
Нека се съмне, Тодорке,
тогаз жа се изкажа.
Нали ги знаиш жените,
жа викне мама да плаче
цялата махла жа сбере,
пък и аз съм млогу уморен!
Девет години печеля,
голямо стадо спечелих -
петстотин вакли овнета
и триста бели телета,
и тва ми конче хранено,
с мешин дисаги със пари.
Тодорка Тодор послуша
и се надзад върнала,
и във черги легнала.
Нейната стара свекърва,
тя на вратата похлопа:
- Мър, стани, булка, мър, стани,
я кажи како да правим
къде пътниче да заровим,
че я го, булка, заколих!
Тогава си Тодорка извика:
- Мър, мамо, мър, кво направи!
Тва беше наш Тодор, мър, мамо...
Таман си това приказват,
овнета в двора пристигат,
овнета, още телета.
Телета врата блъснаха
и вратата отвориха.
Тодор сред къщи лежеше,
телета Тодор ближеха,
ближеха и лижеха,
и му главата зализаха,
главата за рамената.
Че стана Тодор, че стана
и на Тодорка думаше:
- Я кажи, любе Тодорке,
със какво на мама да отмъстя,
дето на двама раздели
и мене от живот раздели?!
Тодорка Тодор думаше:
- Тодоре, любе Тодоре,
прости й любе, Тодоре,
нали е майка рождена,
че тя те, любе, не позна!
Ако те беше познала,
нямаше да го направи.
Ти си си, любе, виновен,
дето се, любе, не сказа.
Че са заклали, заклали,
до двеста млади телета
и педесе млади овнета,
и роднини поканили -
всички са яли и пили
за неговото завръщане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010