* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян мама си думаше:
- Хайде ме, мамо, ожени,
докато съм, мамо, млад, зелен,
докато ми булче прилича,
на булче дребни дечица,
като на клочка пиленца!
Днес го майка му оженила,
утре се свади с майка си:
- Хайде ме, мамо, отдели
от къща, от покъщнина,
от лъжица, мамо, от паница!
Мама му дума: - Стояне,
как да те, мама, отделя,
като си, мама, самичък?
От кой братец по-голям,
от коя сестра по-малка?
Стоян се люто разсърдил,
че търтил Стоян да бяга,
че ходил девет години,
спечелил девет хиляди,
прекупил девет сюрека
и девет млади пастири,
и пак се назад повърна.
Като на порта похлопал,
Гунка по двори ходеше,
сиви си крави доеше,
дребни си телци лъчеше,
доеше, люто кълнеше:
- Пусти остали говеда,
трички ви Стоян остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Гунке ле, булке хубава,
има ли конак за юнак,
за девет сиви сюрека,
за девет млади пастиря?
Гунка на пътник думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да отида, да я попитам -
има ли конак за юнак,
за девет сиви сюрека,
за девет млади пастиря?
Мама на Гунка думаше:
- Имаме, мама, имаме
и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи Стоян, тъй пита.
Гунка си порти отвори,
Стоян си стада вкара,
вкара и ги подпладни.
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
аз имам пари безкрайни.
Ако ме Гунке приемеш
ние двама да нощуваме,
на тебе пари ще оставя.
От де чу майка му тез думи,
тя на пътник думаше:
- Ти в къщи няма нощуваш,
твойто е място на двора!
Легнали и са заспали.
Майка му, като станала,
тя си пътника заклала
и си парите вземала.
Сутринта, като се съмнало,
като го майка му погледна -
то било Стоян, сина й.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010