|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Хем дои Гунка, хем кълне:
- Вие крави, вие пущини,
до три ви Стоян остави,
до триста ще ви завари!
Таман си Гунка кълнеше,
кълнеше и доеше,
пътна се врата похлопа.
Гунка навън излезе
и до вратата отиде,
отиде и попита:
- Кой хлопа на вратата?
Пътниче дума на Гунка:
- Аз викам, Гунке, аз хлопам.
Аз съм отдалече, пътник идвам,
до това село допрях,
никого не познавам.
В кръчмата аз отидох,
кръчмаря да ме упъти,
къде място аз да намеря
за моите триста вакли овчици.
Кръчмар ме тука изпрати,
дали ще има или няма?
Гунка си пътниче отговаря:
- Аз имам свекър и свекърва,
ще ида да ги попитам,
те какво ще рекат.
Пътниче дума на Гунка:
- Гунке ле, булка хубава,
къде ти е любето,
него да попиташ,
нека той да излезе.
Гунка на пътник дума:
- Мойто любе е като тебе -
по чужди села ходи
и на чужди врати хлопа.
Стана вече девет годин,
девет годин и още го няма...
Нова Загора (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|