* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Дяк Тодор църкви метеше,
църквите мете и пее.
Удари медни камбане,
запали златни кандила,
разклопи книги големи,
зачета слова дълбоки.
У книга му се показа,
че че от макя да гине.
Тодор си дома отиде,
па илен оди по двори.
Стара го макя запита:
- Синко Тодоре, Тодоре,
у църкви весел отиде -
низ църкви доде уилен?
Тодор на макя думаше:
- Мале ле, стара майчице,
ударих медни камбане,
запалих златни кандила,
разклопих книги големи,
зачетях слова дълбоки -
у книги ми се показа,
че че от макя да гинем.
А макя си му говори:
- Синко Тодоре, Тодоре,
земи си бела премена,
забегни земня далечна,
поседи девет години,
спечели тежко иманье,
дур ти се макя спомине,
от макя да си не гинеш!
Тодор си макя послуша -
везе си бела премена,
у Влашка земня забегна,
поседе девет години,
спечели тежко иманье -
ни се със конье преноси,
ни се на кола прекарва.
Чуди се Тодор, дзвери се,
какво да чини с иманье.
Па стана Тодор търговец -
накупи Тодор сурии,
сурии сиви говеда,
браници вакли овнове
и тълпа свинье шарени.
Та па си Тодор нацани
овчаре и говедаре,
и тиа млади свинаре.
Па са със стока тръгнали,
със тиа тежки гемии.
Прекара стока търговска,
па на пастире говоре:
- Свинаре и говедаре,
овчаре, млади кеаи,
полека стока карайте,
а я че напред да идем
у това село Борован -
че тражим нови егреци
и тиа нови оборе,
за свинье яка загратка.
Та па е Тодор отишел
на таа чешма шарена.
Тамо затече Петкана,
а Петкана го не позна.
Та па я Тодор запита:
- Булке ле, млада хубава,
знаеш ли негде некъде
у ваше село Борован,
да има, булке, ягъле
за тиа вакли овнове;
да има нови оборе
за тиа сиви говеда;
да има яки загратки
за тиа свинье хранени?
А Петкана му говоре:
- Търговче, младо търговче,
ние имаме ягъле,
ние имаме обори,
имаме яка загратка,
на имам върла свекърва -
да идем неа да питам,
дали че да те прибере...
Та па си дома отиде
и на свекърва говори:
- Мале ле, стара свекърво,
какво търговче пристигна
на таа чешма шарена.
Кара си стока секаква -
браници вакли овнове,
сурия сиви говеда
и тълпа свинье хранени.
Та пита, мале свекърво,
има ли негде некъде,
стоката да си накара.
Язе му, мале, показах,
че ние сичко имаме,
стоката да си накара,
па додох тебе да питам,
че ли го, мале, прибереш?
А свекърва ю говори:
- Петкано, снао хубава,
иди го, моме, доведи -
ега го, моме, успиме,
ега го млад погубиме!
Стоката да ни остане,
стоката да продадеме,
иманье да спечалиме!
И Петкана го доведе -
Тодор си дремка удрема,
и Петканината свекърва
остро е ноже везела,
та го у сърце прободе.
Петкана го е познала
и си на макя говори:
- Мале ле, стара свекърво,
защо го, мале, убоде -
нали си беше дяк Тодор,
от твое сърце рождено?
И са го двете копали
у гнило старо бунище.
Кога му стока пристигна -
вакли овнове блееха,
на бунище се трупаха;
сиви говеда ревяха,
па му бунище копаха;
шарени свинье стигнаха,
та изкопа дяк Тодор!
Овчаре, млади кеаи,
назад си стока вращая,
вращая вакли овнове
и тия сиви говеда,
и тия свинье хранени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010