* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше,
бяла си книга четеше
и си милно плачеше,
та го съгледа майка му,
майката дума Стояна:
- Стояне, сине рождени,
Стояне, един на майка,
що по двори ходиш и плачеш,
що е на книга писано?
Стоян на майка продума:
- Майко ле, стара, рождена,
от Бога книга паднала
на моето, майко, коляно,
в книга е писано,
че ще ме, майко, заколиш,
глава ще ми отрежеш,
в боклука ще я заровиш.
Мама Стояна продума:
- Стояне, мило мамино,
стой, не думай тия думи,
че от Бога грехота
и от хората срамота!
Как ще кандиса майка ти,
майка ти да те заколи,
като си един на майка,
ти за син, още дъщеря?!
Я слушай, мама, да кажа -
мене ме старост налегнала,
не мога къща да гледам,
нито пък кърска работа,
ще взема да те оженя.
В петък Стояна сгодиха,
в неделя сватба правиха,
правиха и изкараха.
Като повратни минаха,
Стояновата майчица,
тя му булката намрази
и взе да я тормози,
сутрин, пладне, вечер,
не може бял свят да види,
от порта навън да излезе,
с другарки да се събере,
две думи да си продума.
След туй се Стоян научи,
Стоян се скара с майка си,
Стоян продума майка си:
- Не мога, майко, да търпя,
булчето да ми тормозиш,
ще ти се, мамо, помоля
да вземеш да ме отделиш,
от къща и покъщнина,
от ниви, още ливади,
бащино тежко имане,
което татко оставил.
След това майка заплака
и на Стоян продума:
- Стояне, сине Стояне,
от какво да те отделя,
дали от братец по-голям,
или от сестра по-малка?!
След туй се Стоян разсърди,
булче вкъщи остави,
Стоян си далеч забегна
от своята майка рождена.
Ходил е малко, не много,
цели ми девет години.
На десета година,
тогаз се Стоян завърна.
Слънцето вече захожда,
Стоян на порта почука,
Тодорка, булка хубава,
тя си кравите доеше,
хем си люто кълнеше:
- Пусти остали ливади,
само три Стоян ги остави,
сега пък триста ще ги завари!
Стоян от порти слушаше,
ливадите пак ги кълнеше.
Стоян си порта пак чука,
веднага иде Тодорка.
Като си порта отваря,
Стоян се тихо обажда:
- Добър ти вечер, невесто,
аз съм пътник далечен,
има ли място за спане,
тая вечер да си нощувам,
та утре ще си замина?
Като си Стоян говори,
Тодорка не го познала,
Тодорка дума пътника:
- Почакай малко, пътниче,
аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам.
След туй Тодорка отива,
Тодорка дума майка си:
- Майко ле, стара свекърва,
пътниче пита за място,
у нас да дойде, нощува,
и ще си утре отива.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка продума:
- Пусни го, мама, да дойде,
тая вечер да си нощува.
Стоян, мама, тъй ходи,
тъй ходи, мама, тъй пита,
тъй пита да си нощува.
След туй Тодорка отива
и си покани пътника.
Стоян си вкъщи отива,
среща му иде майка му,
майка му не го познала.
Стоян се само обади:
- Добър ти вечер, бабичко!
След това Стоян поседна,
дето си Стоян седеше,
Стоян си шапка закачи,
гдето по-рано качеше.
Дано се вкъщи усетят,
усетят, да го познаят...
За вечеря слагаха,
сложиха, всички седнаха.
Стоян си сяда, вечеря,
гдето по-рано седеше -
дано се булка досети,
а тя се не досети,
че се е Стоян завърнал.
След малко вдигат вечеря,
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка продума:
- Иди го, мама, заведи,
в другата стая пътника,
пътника да си нощува.
Като го Тодорка заведе,
Стоян Тодорка продума:
- Тодорке, булче хубаво,
давам ти шепа жълтици,
да дойдеш, до мене да седнеш,
на тебе нещо да кажа.
Тодорка дума пътника:
- За малко да ида да питам,
моята стара свекърва,
че тя за всичко решава.
След туй Тодорка отива,
Тодорка пита майка си:
- Мари, мамо, стара свекърво,
пътниче на мене продума,
като го, мамо, заведох,
дава ми шепа жълтици,
при него, мамо, да ида,
нещо на мене да каже.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка продума:
- Я иди, мама, при него,
земи му шепа жълтици,
наш Стоян, мама, тъй ходи,
тъй ходи, мама, тъй дава,
по шепа, мама, жълтици,
при друга, мама, нощува.
След туй Тодорка отива,
взела шепа жълтици
и на свекърва занася,
после се назад върнала
и при пътника отива.
Легнаха двама с пътника,
легнала, сладко заспала.
Тодоркината свекърва,
тя каил не е станала,
вземала брадва хубава,
леко в стаята влязла.
Тодорка още пътника,
двамата сладко заспали,
майка замахва с брадва,
на Стоян глава да реже.
Като си брадва повдигна,
Стоян си брадва залавя
и на майка си продума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
като бях в наша градина,
преди девет цели години,
че от Бога писмо паднало
на моето, мамо, коляно,
на книга, мамо, писано,
че ще ми глава отрежеш,
в боклука ще я заровиш?!
Слушайте, мало, голямо,
туй що е от Бога казано -
забавя, не се забравя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010